За нас
ГЕОРГИ ДЖИЛЯНОВ – ОСНОВАТЕЛ НА СЪСТАВА ЗА СТАРИННА МУЗИКА 1983 - 2008 г
Всеки ден се срещаме с някого. Всеки ден провеждаме десетки разговори, които само след няколко часа забравяме. Защото съдбовните срещи в нашите лакатушещи житейски пътища са твърде малко. И те се помнят докато сме живи.
Дали съм мислил през красивите есенни дни на октомври 1983 година, че една такава среща ще предопредели живота ми за двадесет- тридесет години напред? Едва ли!
Защото на 24 години пътищата са много и обещаващи, посоките са все вярни и благодатни. На 24 животът просто предстои.
Но срещата с Таня Христова и Жоро Герганов няма да забравя никога. Може би защото от тази среща започна моят път на концертиращ артист. Път, който ме отведе на два континента, докосна ме до голямото изкуство и ми даде възможност да изживея неописуемото чувство от аплаузите на възторжената публика.
Сега, когато пиша тези редове съм вече на 49. От тези дни са изминали цели 25 години, четвърт век. Много от бившите студенти от състава са доценти и професори в Университета. Други са уважавани и утвърдили се специалисти в различни области. В косите на всички нас, обаче, вече се е втъкало сребро.
Но още помня първото събиране на Състава за старинна музика на СУ “Св.Климент Охридски”. Помня ухилените физиономии на момчетата, предвкусващи нови познанства и авантюри, помня и карираните панталони на Елена Минчева. Те са останали в съзнанието ми като запазена марка на женската част на състава. Помня и невероятния ентусиазъм, обзел всички, които се докосваха за пръв път до изкуството. Всичко беше толкова спонтанно, искрено и истинско, че се събирахме в двора на университета дори и в дните, когато нямахме репетиция. Някакъв необясним магнетизъм въздействаше върху всички нас.
А помните ли статията на Емил Георгиев в която се задаваше риторичния въпрос за това какво е исон и какво е унисон? Или спонтанната реакция на Валя Калчева, която все повтаряше, че никога не си е представяла, че ще може един ден да бъде редом до Таня и Жоро, които познаваше от “Йоан Кукузел” Или пък моя рожден ден в стаята на Маргарита Желязкова в Студенстски град, когато наливахме греяна ракия от тенджера? И пеехме, пееме...
Освен професионална насоченост, Съставът за старинна музика ми даде и най-ценното, което имам – много и искрени приятелства. Приятелства, които издържаха на времето, на промените, на проблемите и на нас самите.
Ето защо, спокойно мога да кажа: Съставът за старинна музика ме направи богат човек.
Благодаря на всички!
МАРГАРИТА ЖЕЛЯЗКОВА, ОСНОВАТЕЛ НА СЪСТАВА 1983 - 1989
Ето, че и ние, тогава двадесетгодишни момчета и момичета, достигнахме възрастта на юбилеите и равносметките. Много неща, които са изглеждали важни, избледняват, други излизат на преден план. Уверена съм обаче, че за всичките двадесетина основатели на състава тези първи есенни дни - от първата репетиция до първата концертна изява - си остават незабравими.
Тогава бях на 19 години, втори курс философия. Видях малките листчета-обяви, разлепени из Ректората, и се колебаех дали да откликна или да постъпя в един тогава по-престижен хор. Потърсих съвет от баща ми Иван Желязков, който вече не е между живите, и той ми каза: "Където се гради нова къща, там отивай!"
И почнахме да градим къщата! Плановете не бяха винаги точни, циментът понякога се понапукваше, тук-там се сриваше някой зид и почвахме отначало - бяхме млади и се учехме не само да пеем, а и да живеем. Но всички ние вградихме в основите на тая къща любов към музиката и приятелства, които са живи и до днес. Вградихме смешни и тъжни случки, китарите на Павел Янев и на Румен Спасов, пианото на нашия приятел, джазмена Владко Радулов, ангелския глас на Валя Калчева. И досега избухвам в смях, като се сетя как Валери Доневски пя, издокаран в роклята на Таня Христова, защото си беше забравил костюма!
Стана така, че както толкова много хора от нашето поколение, и аз се запилях по чужбина. Дори не мога да изброя всички адреси, на които съм живяла. Нови страни, нови хора, нови езици - и във всичките тези градове съм градяла познанства чрез общия език на музиката. Първата ми работа на някое ново място е била да намеря добър хор. И по правилото "Който пее, зло не мисли" неизменно се срещах с чудесни хора, с много от които и до днес сме приятели.
Така пеенето не стана моя професия, но си остана неотделима и много важна част от живота ми. Стана дори така, че в Еншеде, Холандия, където живея от 1997 година, основахме хор, който вече 10 години пее 'нашата' музика. Школата, която получих от състава, си остана в основата на наученото по-късно. Сценичният опит, който натрупахме някак на шега, ми помогна много в преподавателската и консултантската работа.
Винаги, когато мога, се връщам в нашата изградена с обич къща. Там винаги намирам хора-ентусиасти, хора-творци, хора, които не могат да вършат половинчати работи.
Впрочем, за пръв път си помечтах за този юбилей преди 5 години в Балчик, когато с Таня Христова четяхме партитури на плажа, наглеждайки играта на нейния внук и моя син. Тази къща е и за тях.
ПАВЕЛ И ГЕРГАНА, ОСНОВАТЕЛИ НА СЪСТАВА ЗА СТАРИННА МУЗИКА
Павел:
Когато се събрахме за първи път не ни беше много ясно какво можем да очакваме. Интересно ни беше всичко, което е свързано с музика. Думата "старинна" беше пълна със загадъчност, а "църковна" носеше елемент на забраненост и поради това будеше любопитството ни. Първата изненада дойде от наличието на толкова много младежи, горящи от желание да се срещнат с нещо неежедневно. Другата изненада беше самата музика и, разбира се, начинът по който ни я представиха Таня и Жоро.
Гергана:
Когато започнахме почти никой от нас не се беше занимавал професионално с музика, но Таня каза: "Вие можете да пеете!" и ние всички пропяхме. Беше много хубаво!! За нас с Павел участието в състава за старинна музика беше истинския ни сватбен подарък – първата сбирка бе ден след сватбата ни. Чувствахме се невероятно в това малко тайно общество, което Таня и Жоро създадоха за нас и приятелите ни.
Всички бяхме млади, харесваше ни да усещаме как нотите се превръщат в музика, когато им вдъхмем нещо от себе си...Затова и с нетърпение очаквахме репетициите - да се видим с приятелите, да споделим вълнения и страсти и после да се пренесем в другия, вълшебния свят, през който Таня и Жоро ни водеха. В него не само пеехме, но и научавахме много нови удивителни неща за отминали времена, за славните и трагични съдби на хора, живели много преди нас...
Павел:
Когато си дадеш сметка, че зад всяка магическа музикална фраза и мистично красива извивка на гласа се таи многовековна премислена и изстрадана традиция, човешки опит и мъдрост, поривът да изпълняваш такава музика престава да е само удоволствие. Вдъхваш дълбоко да изпееш една песен, една фраза, дори само да се гмурнеш в първия тон, а сърцето ти се изпълва с отговорност, с тревожна мисъл и сладостно удовлетворение.
Пеейки тези песни, ние навлязохоме в истинската история на нашия род. Откривахме не само хронологията на фактите, но и дълбоките тежки пластове на родовото съзнание и родовата памет. Усетихме вярата в единството и приемствеността на човешкия род и на нашите, българските черти в него.
Гергана:
Очевидно въздействието на тази музика върху нас е било много силно щом ние без колебание нарекохме първородния си син Климент.
Спомням си как Таня уши костюмче с емблемата на състава за първия му рожден ден!
Истинската стойност на тази музика, обаче, оцених много по-късно, когато започнах през годините да усещам въздействието й.
Лично за мен тя изигра ролята, която играят приказките в детския живот. Така, както малкото дете слуша приказки и неусетно се зарежда с оптимизъм и положителна енергия, които някога много по-късно в живота му помагат да се справи с трудните моменти, така срещата ми с тази музика в ранните години на живота ми, ми помогна да следвам пътя си и да се опитвам да живея според своите си ценности и разбирания за достойнство.
Само една фраза от някое песнопение беше достатъчна понякога да ме откъсне от невинаги лесния земен живот и да ме отнесе там, горе, където има само красота и хармония. Защото, както казва Антон Дончев в една от книгите си "песента идва от Бога".
Искам да споделя и друго уникално нещо от работата на Таня и Жоро с нас. Ние всички отивахме с желание на репетициите, защото Таня и Жоро търсеха, развиваха и поощряваха нашите индивидуални качества при създаването на тази музика. И ние се усещахме значими и постепенно разбирахме, че от душевното ни богатство и чистота зависи качеството на музиката, която пресъздавахме.
И всеки беше готов да даде тази частица от себе си и да усети как тя се вплита в частицата на този до него и на този зад него, за да се получи магията на създаването, когато музиката постепенно се откъсва от нас, издига се и заживява свой, собствен живот...
Благодаря, Таня, за твоя неугасващ оптимизъм и за неизменното "Чудесни сте!!", с което поощряваше плахите ни опити! Благодаря, Жоро, за професионализма, чудесното чувство за хумор, за такта и вниманието към всеки от нас, за търпението да изработваш всеки детайл! Благодаря ви за любовта към тази музика, която вдъхнахте и на нас, благодаря за огъня, който запалихте в сърцата ни.
Такова отношение почти никъде в живота си повече не срещнах!
Павел:
Да, така неусетно пораснахме... И до голяма степен тъкмо магията на тази музика ни помогна да помъдреем.
Ние се влюбихме в тази музика. Тази любов се оказа истинска, след като четвърт век по-късно ни изпълва със същия възторг, възхищение, печал, надежда.
Вече дойде времето ние да покажем тази музика на своите деца и да се надяваме, че ще успеем да вдъхнем същата любов на своите внуци. Когато Сибил, вторият ни син, сега свири и пее с нас същите песнопения, четвърт век между нас изчезва и всички се впускаме равни в магията на музиката...
Създаването на този хор, участието ни в това малко и красиво общество, се превърна в едно от най-хубавите неща в живота ни.